Въпреки усилията на масонските и немасонските изследователи на историята на Братството, неговият произход все още тъне в тъма. Сигурно изглежда само, че то не е възникнало нито в Древния Рим, нито в Гърция и не е пряк наследник на Братството на Розенкройцерите. Масоните не съхраняват и тайното учение на рицарите-храмовници (тамплиерите).Вероятно корените на масонството следва да се търсят в старите строителни корпорации (в период на разцвет от 13в. до средата на 15в.), чиито обичаи и традиции и до днес отекват в масонските ритуали.
Още в Древния Рим строителните колегии се ползвали от редица привилегии, които по-късно се признават и на ложите, които участват в строежите на готическите катедрали в Европа. Тези привилегии се изразявали в освобождаване от традиционните задължения към феодалите, собствен съд, възможност за приемане на кандидати, несвързани със занаята в качеството им на почетни членове и забрана да се споделя строителният опит и чутото в ложата с външни хора. По-късно към тези привилегии се прибавя и една особено важна – възможността да се чете и тълкува Библията и без указанията на свещеник.
Към техните редици освен занаятчиите-строители се числяли и архитекти, хора на изкуството, интенданти – всички ръководени от отговорния за строежа майстор. Членовете на една такава “ложа” не само работели заедно, но и водели задружен живот. Достигналите до нас конституции на тези ложи (Конституция на строителите на катедралата в Страсбург от 1459г.) показват, че членовете на тези ложи са направили опит да разчупят границите вътре в своето съсловие – те се наричат помежду си “братя” и показват примери на толерантност и коректно възпитание. За членовете на една такава ложа е била в сила заповедта за мълчание по отношение на вътрешните дела, касаещи живота на ложата и задължението за взаимна помощ, доверие и сърдечни отношения. От страна на ложата те получавали социална, политическа и правна закрила.Чираците и калфите получавали освен това практическа и сериозна теоретична подготовка.
Приемането на чираците ставало чрез опростен ритуал и церемонии.
С полагането при церемонията на клетва за мълчание, строителите целели да запазят в тайна своето знание, както и да затвърдят затворения характер на ложата.
Уеднаквяването на практикуваните ритуали давало възможност на пътуващите каменоделци да се легитимират в други ложи и да ползват техните привилегии, както и да получат работа в тях.
За да може ложата да упражнява своето знание и в различни части на страната, както и даже в други страни тя се е ползвала с привилегии, които са и осигурявали достатъчна степен на независимост по отношение на властта на монарха. Във вътрешните си отношения, както и при възникнали външни отношения с църковната или светската власт, ложата се подчинявала в голяма степен на авторитета на избрания от членовете и да я ръководи майстор. Предпоставка за ползването на тези привилегии била признаването на ложата от по-голяма и авторитетна такава (например ложата в Страсбург). Предполага се, че именно тези привилегии стават причина за приемането на големия брой, несвързани с каменоделството лица (приети масони или accepted masons). Липсват обаче документи, които да потвърдят това предположение. Под защитата на ложата, те имали възможност за свободна дискусия, закрила от църковната и светска власт и възможност да развият творческите си способности.
Периодът на разцвет на каменоделството или т.н. оперативно масонство бил последван през 15в. от едно всеобщо намаляване на строителните поръчки. Причина за това били процесите на секуларизация през периода на Реформацията и след него. Броят на ложите (engl.: “hut" или “lodge”), а с това и броят на оперативните масони постоянно намалявал. Не е известно на историческата наука обаче точно как се е стигнало в началото на 17в. в Шотландия до увеличаване на броя на “приетите масони” или т.н. спекулативни масони. Също така неизвестни остават и обстоятелствата около формата на приемането на тези “приети масони”.
Въз основа на бележка от 16.10.1646 в дневника на Elias Ashmole, един от създателите на английското Royal Society , който със сигурност не е бил оперативен масон, се узнава за съществуването на спекулативно масонство в Англия. Вероятно това е било възможност за английското общество за известно време да се откъсне от политическите и религиозни вируси на Гражданската война.
Спекулативните масони, които вече не работели като занаятчии върху камъка, сега осъзнавали своите задължения символично като работа на строежа на човешкото общество. Редовните срещи на ложите ставали в градските локали, чиито имена се превърнали и в имена на самите ложи.
Изглежда, че в началото на 18в. се е стигнало до мнението за духовното и организационно обединение на отделните масонски групи и така през 1717г. четири ложи основават Великата ложа на Лондон в локала “Гъската и скарата”. За свой патрон и защитник те приемат св. Иван Кръстител. Тази дата се приема за началото на историята на модерното масонство.
Броят на ложите започнал постоянно да расте и след 1723 ложите в Лондон започнали да записват всички новосъздадени ложи. За отбелязване е,че в тях вече не членували оперативни масони, а благородници и обикновени буржоа. Първият известен Велик майстор от 1723 е аристократът дук Уортън.
Източник: masoni.org
